събота, 7 април 2018 г.

ПРЕД ПАСХА


УБИЙСТВО НА СВЕТЕЦ 

В Барселона,
в Националния музей за каталунско изкуство 
видях една барокова картина: 

В очакване на мъченическата си смърт 
светецът
с кротко женствено лице,
оголил врат за ножа, 
гледа към небето. 
Наоколо тълпа:
войници в ризници се смеят и жестикулират 
загърбили екзекуцията;
в ковашко ателие
раздухват огън с мех –
коват коса;
хора с кучета и прътове отиват нанякъде... 
И в цялата тази олелия
Мъченикът,
оголил врат за ножа,
трябва да се съсредоточи
върху Делото,
което ще бъде смисълът на живота му... 

Продължих пътешествието си сред барокови картини 
в злато, кръв и нощ.
Навън прохладният пролетен вятър
развяваше висока палма. 
Мина линейка с мелодична сирена. 
Двама се целуваха в тълпата. 
Статуята на Колумб
сочеше към морето... 

Тогава се сетих, че съм забравил 
и името на светеца 
и името на художника.
Върнах се да търся вътре сред туристите. 
Но не намерих вече картината... 

Целувка…
Миг на прозрение… 
Смърт…


Най-важните неща
се случват
в хаоса, на площада, 
между другото. 


2009 




ЦЕЛТА НА ДУШИТЕ 

Изгряват вечер градовете
и зле звезди наподобяват. 
Звездите пръснати в небето 
не топлят, път не озаряват.

Горят без цел азот и хелий,
без цел безброй слънца изгасват. 
Свещите в храма изгорели
така студени са след Пасха. 

Така без своя цел звездите
в мрака на Нищото живеят, 
както на хората душите
в огромна нощ от студ линеят. 

На този свят те нямат цел: 
Световна Жертва -- Свят Тунел. 

1993 




петък, 16 март 2018 г.

СЛЕД ХРИСТА




НИЕ В ПУСТИНЯТА

        Тогава Иисус биде отведен от духа в пустинята,
           за да бъде изкушен от дявола.
           И приближи се до него Изкусителя и рече:
           ако си Син Божий, кажи тия камъни да станат хлябове.
                                                                                  Матей, 4:1-2

Ние сами направихме
от хлябовете камъни.
Ние сами повикахме
ангелите да ни помогнат
да скочим от стрехата на храма
в прах и кръв.
Ние сами
се поклонихме на дявола,
който ни показваше света от планината.
Поклонихме се на дявола,
но света не получихме.

Тогава Изкусителят
завика с нашия собствен глас
към света:
„Вижте как сте ни изоставили в пустинята!
Вижте как умираме сами от глад!
Вижте как заради вас, заради вас,
заради вас се мъчим!“.

И нашият  вопъл
ни изпълни с мъченическа наслада.  


МАГДАЛЕНА


Тя продаваше парфюми
с дъх на мухъл в тъмен магазин. 
Вечерите си прекарваше 
в компанията на препълнен пепелник и екран. 
Виждаше се с мен и мълчеше 
отдалечена, или говореше 
за болести и билки.

Заподозрях я, че има 
таен живот.
Веднъж, неочакван
погледнах през открехнатата
скърцаща от сдържан смях врата.
И я видях 
на дъсчения сипаничав под
да си говори с гол червен залез
на петдесет години. 


МAРКО

Имаше гръмотевичен смях
и жадна, гореща усмивка.
Нямаше умора.
Впрегнал беше сънните си демони
да оре с тях Божията нива. 

Те му се подчиняваха.
Но когато стигна светлата черта на хоризонта, 
падна в черната урва
и издъхна.

Беше силен човек със слаб ангел. 




ЙОАН 
Какъв цвят има този свят? 
Данила Стоянова 


1
...Единствен светъл лъч
и Светлината се разлиства
през призмата на Сътворението... 
в пъстроцветен Свят. 

Дървото срещу залеза и прилива на морето... 
Многолистият пламък... 
Многоустият шепот... 
Дървото в светлината на залеза: 
жертвена свещ
на фона на смъртта. 


2
Думите му бяха самотни, 
но твърди
стъпки в снежното поле.
Изричаше и сътворяваше. 
Но трудната страница
изчезна напролет. 
Словото му се стопи 
непоследвано. 

вторник, 13 февруари 2018 г.

ЗАБЪРЗВАНЕТО НА СВЕТА

EVOLUTION OF MUSIC 1680-2017 (https://www.facebook.com/JungleRhythmic)

Ето и моето виждане за еволюцията на музиката (и света):

В НАВЕЧЕРИЕТО
или
Забързването на света

1867 г. (валс)
Като корабен нос върху синия Дунав
са ръката на мъж с чиста риза и фрак
и ръката на дамата в бяло – отплуват
в достолепния валс към отсрещния бряг.


1920г. (куик степ)
Куик степ, куик степ –
да вървиме двама с теб
през световната война
под червени знамена 
с цепелин, с противогаз,
от Блауе райтер към ВХУТЕМАС –
от джаза в подлунните нощи горeщи
към танка, към Дахау 
с раззинати пещи...


1968г. (рок-енд-рол)
Лоша луна изгря в небето
и страшен, страшен, страшен 
дъжд по покрива прокапва.
Но ти си се напушил –  и огненото цвете
със страстната си челюст 
главата ти отхапва.


2002г. (рап)
световното гето
изригва и ето
земята се мята
в Ирак е войната
влечуги и птички
ебете се всички
на кривата нива
клечи самодива
пресъхва реката
помръква луната
сънувах си гроба
ебал съм ти бога


2012г. (тарантела)
Смъртта следи от наблюдателната кула:
Тълпите на света празнуват на предела.
Като охапани от тарантула
танцуваме тарантела.

Кода
Предсмъртен гърч ли е това
или са родилни контракции?
Свръхчовекът ли се ражда
или се пръква Звярът?
Искахме да ходим 
по вълните тивериадски.
Но нямахме
никаква
вяра.




петък, 2 февруари 2018 г.

УМ И СЪРЦЕ

          Мисли с ума си.
          Чувствай със сърцето си.
                                    Петър Дънов


Трябва да чувстваме със сърцето си и да мислим с ума си. Този, който чувства с ума си е хладен пресметливец. Този, който мисли със сърцето си е безумец. 

Колкото и логично да обясняваме на страхуващите се от чужденците или от малцинствата, че и те са хора като нас, няма да ги убедим. Страхуващите се мислят със сърцето си, а не с ума си.  Както каза Калин Янакиев по повод Истанбулската конвенция,”когато едно общество бъде обвзето от лудост, то престава да слуша аргументи.” Имаме много примери за масова лудост — от горенето на вещици и еретици, от линчуването, до преследването на евреите от нацистите, или на “народните врагове” от комунистите. Пример за масова лудост е и търснето на някакъв коварен “трети пол” дебнещ зад думата “пол” (джендър на английски е пол) в Конвенцията за защита на жените от насилие. Колкото и рационално да им обясняваме, че в Истанбулската  конвенция няма никакъв трети пол, нито еднополови бракове, че Конвенцията е за зашита на ЖЕНИТЕ от насилие, те няма да ни чуят. Понеже мислят със сърцето си, а не с ума си. 

Когато мислят със сърцето си, особено ако то е плашливо сърце, хората виждат това, което искат да видят, или което им се привижда, или което някой ги кара да виждат - например мечка в сянката на дървото или убиец под леглото, когато пода изпука, или мистериозен, страховит, чуждоземен “джендър” (пол) в сенките  и отсенките на думите — а не това, което реално съществува.

Истински престъпници обаче са тези идеолози, които сами мислят с ума си, хладно пресмятат плюсове и минуси, но ползват и подклаждат страхове на хората, карат хората да мислят със сърцата си, т.е. да говорят и действат като безумци. Те умеят да зомбират хората. Това са идеолозите на нацизма — на преследването на евреите, циганите, хомосексуалистите, комунистите. Или идеолозите на комунизма, дошъл в България със съветския военен ботуш —  идеолозите на народния съд, на преследването и убиването по лагери и затвори, или без съд и присъда, на десетки хиляди българи, на десетки хиляди невинни хора от народа —  “в именто на народа”. 

Макар и в демократични условия това да не води до такива изстъпления и престъпления срещу човечеството, хората се разпалват и мислят със сърцето си и по време на избори. И ако мислят със сърцето си, а не с ума си, най-често гласуват за популисти, които умишлено подклаждат страховете им. Популистите говорят на хората на познат, простонароден език: “Амарика - първа!”, “България - на три морета!” ,“Смърт на американските империалисти!” ,“Смърт на циганите!”…  Дядо Иван срещу чичо Сам. Православния Путин срещу коварния еврогейски джендър.

Нека да мислим с ума си, а да чувстваме и съчувстваме със сърцето си! Иначе много лесно можем да бъдем зомбирани, без дори да разбираме кой точно ни зомбира и с каква цел. 

Този призив — да мислим с ума си и да (съ)чувстваме със сърцето си — отправям и към себе си. Защото и аз често се разгорещявам в спора, ставам прекалено емоционален, вместо да конструирам ясни аргументи. Или да се старая да разбера аргументите на другия. 

Понякога не си мерим думите. А думите не винаги изразяват мислите. От една страна думите са несъвършени: Няма дума за всеки нюанс на чувството, за всеки детайл на мисълта. А дяволът, както знаем, е в детайлите. От друга страна думите често се използват именно, за да скрият, а не за да изразят реалните мислите и чувства. И най-накрая, думите понякога изразяват чувства, които не сме и подозирали в самите себе си — чувства,  които сме изтласкали в подсъзнанието си и не ги осъзнаваме. Стархът от чуждото, страхът от различните, може би е страх от собствената ни непозната същност, от собствената ни несигурна идентичност.


Дяволът е разликата между нас.
Дяволът е това,
което всеки за себе си знае.
Бог е нещо общо между нас —
Бог е това,
което не знаем.

четвъртък, 4 януари 2018 г.

АЛБИОН ОТПЛУВА ОТ ЕВРОПА


Албион се отдалечва
бавно
в сияйна морска мъгла
по залез
като Китоловците на Търнър
отива си
като паметта на старец 
в жълто-червено сияние
“и ако само буца пръст отмие морето
по-малка става територията на Европа”
в жълто-червено сияние
светът се завихря
“отвъд кръженето на разтерепераната Мечка
атомите се разпадат” 
паметта на света потъвa бавно
в сияйна морска мъгла
 
 

 

неделя, 24 декември 2017 г.

СЛУЖБА В ПОЛУНОЩ ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ



Леден вятър блъска
тъмните прозорци
и затръшва входовете на съня 

Вятърът свещенодейства 
обладава
спящите в леглата 

Снежен ореол сияе 
върху този празен град 

Свято е световното семейство 
Свята
свети
самотата ни

Светът е свят 



1994