СОФИЯ (сънища и спомени)

Публикувам четири стихотворения от един нов проект за книга, която ще се казва СОФИЯ. Последните две от тези стихотворения са стари, а второто е нова версия на две стари - едно от 1977 и едно от 1989. Фотографиите са на Милена Фучеджиева. В книгата трябва да има десетина нейни фотографии от София.

КВАРТАЛ “НАДЕЖДА”

Тъмносиньо свободно само

небе.

Разлюляно зелено

дърво.

Сляпа слънчево бяла

стена.

Надеждата нямаше думи тогава,

но беше голяма  –  като светa –

мечтаехме залезно западно бъдеще

без гранични бразди.

Без гранични бразди

живем вече в светлото бъдеще.

Все по-стари сме – като света,

все по-малко надеждни са думите.

Стена –

сляпа, слънчева, бяла.

Дърво –

разлюляно, зелено.

Небе –

празносиньо, свободно, само.

                  

ВЯТЪР ОТ БЛАТАТА

Защо луната е заседнала на гърлото ми?...

Сенките ни са зазидани

в едипови

жилищни комплекси:

нови като новини,

грозни като угризения.

...Ехти бетона в пустото предградие –

през клоните на цъфналите кестени

прониква вятърът – зловещо весел

и носи миризмата на блатата.

Съседите затръшват

 прозорците и се завиват презглава.

А вятърът играе сам по улиците

с празните консервени кутии

и евтините шумни вестници...

И ми се иска да ти кажа:  Сбогом,

моя сянко!

Аз ще отида в черквата на блатото,

където жабите са безразличните свидетели

и вятърът ще ме ожени за луната...

Като на сън уста отварям, 
а не мога

да ти кажа сбогом.

Защото ти си в мен

и аз съм в теб.

      

                               

ПАНЕЛНИ БЛОКОВЕ

И изверги стооки, уродливи

копнеят за любов – ако са живи.

И мойта къща с пламнали очи

в отсрещната се взира и мълчи.

С тъга и обич блокове се гледат

под майската луна мъртвешки бледа.

Стремеж за близост лумва вечерта

в очите им...Красива ще е тя,

която гола в стаята минава

отсреща... Сам, тревожен – наблюдавам.

Красив ще е и влизащият мъж!...

Но лампата изгасва изведнъж

и още по-красиви стават те...

На нощна лампа старец сив чете...

А в кухнята семейството вечеря

и днес (часът е девет), както вчера...

О, скука! О, тъга! О, свят мъждив,

ти отдалеч си толкова красив!                                    

Прозорец с телевизор – сенки сини

на призрачно загадъчни роднини...

Убиец ли мълчи на входа, в мрак  

или си чака гаджето хлапак?...

Бензинов вятър вън липата брули,

сама в гората от бетонни кули...

Дали ще избуи след векове

жив лес над тези диви градове?              

                                                          1986

           

СТЪЛБИЩЕ НАД СТАРА СОФИЯ

                   And she’s buying a stairway to Heaven

                                                                        Led Zeppelin

Все нагоре тя пее и страда

по спиралната скърцаща стълба

в тази тъмна изгниваща сграда

между паяци, мишки и гълъби.

А навън е пазар и е залез –

има гъби, лалета, хора.

Ето – облакът взривно се пали

и сред локвите зейва простора.

Долу никой за нея не знае.

Вътре плаче тя – сякаш зазидана.

Но се качва и става Даная:

там по стълбата – залезът слиза

от прозореца в горната стая,

който грее дъждовен и златен.

Тя отдолу е гола Даная...

Или Рембранд с молци в халата?

Тя върви, обладана, нагоре,

към прозореца с долната врява.

През разтворил крилете прозорец

ново стълбище й се явява:

тя се качва в дъждовния облак  –

горе в края му слънцето свети:

отвъд края на този следобед,

отвъд Края – завинаги свети...

Над трупа й се трупа тълпата.

Кръв и вестник. Пазарска е врявата.

Жълт подлистник, предал новината,

ще отложи за малко забравата...

Тя се качва все още нататъка –

не е свършена, а съвършена!

Тя се качва през края  към някаква

светла нощ. Тук е тъмно и денем.

                                                          1994