неделя, 12 октомври 2014 г.

ДПС ВЪВ ВЛАСТТА, ТРОЙНА КОАЛИЦИЯ С ГЕРБ, ИЛИ ИЗБОРИ ПРЕЗ ЗИМАТА


По време на насилствената промяна на имената на българските турци, цинично и подло наречена от живковия режим „възродителен процес“, аз бях един от тези, които открито защитатаха правата на най-голямото етническо малцинство в България.  Подписвал съм писма в подкрепа на българските турци и съм публикувал текстове в тяхна подкрепа в моето нелегално тогава списание „Глас“. Винаги съм защитавал правата на турското, ромското и всяко друго етническо, или миролюбиво религиозно малцинство в България.
Правя тази уговорка, преди да кажа колко шокиран бях да чуя по тв „Европа“  за споразумението между Местан и Ердоган, което включва това българските турци в Турция да бъдат поощрявани от местните власти да гласуват за ДПС, а от ДПС – да гласуват за партията на Ердоган. (Тук оставяме настрана въпроса  за тази тъжна последица от възродителния процес – масовото преселение на турци от български призход в Турция, защото именно  това са хората, които сега имат двойно гражданство и право на глас в двете старни.) Споразумението между Ердоган и Местан е груба намеса във вътрешните работи на България от страна на една управляваща партия в чужда страна.
Но колкото и да е недопустимо това, то не е основната причина да смятам, че ДПС не трябва да бъде във властта през следващите четири години. Нито в задкулисието на властта. Дори не и това, че ДПС изглежда да е първенеца по купуване на ромски гласове е най-важното. Основната причина за отрицателното ми отношение към ДПС в момента е това, че както стана ясно миналата година по време на марионетното правителство на Орешарски и масовите протести след назначението на Пеевски за шеф на ДАНС, ДПС не е просто партия, която защитава правата на турското етническо малцинство, или на всички етнически малцинства, а политически фронт на мощни олигархически интереси.
 Тази ситуация, с „обръчите от фирми“, се е създавала бавно и последователно през последните 25 години, през които Движението за права и свободи почти винаги беше във властта.
Имайки предвид всичко казано дотук, категоричното заявление на Местан, един безспорно умен и успешен политик, че ДПС е про-европейска и евроатлантическа партия, заявление, което сами по-себе си е абсолютно похвални, не променят мнението ми, че ДПС не трябва да бъде в (или зад)  управляващата коалиция.
Впрочем, ако българските турци искат да гласуват за партия, която ще защитава интересите им, те имат алтернативи – в Реформаторския блок е партията на Корман Исмаилов „Свобода и достойнство“. А и партия ГЕРБ нееднократно е казвала и показвала, че може да защитава и правата на това малцинство – има и депутати турци, дори имаше и министър на културат в правителството на ГЕРБ, скулптурът Вежди Рашидов, който е български турчин. Така че въпрост „за“ или „против“ ДПС изобщо не е от етническо естество.
Виждаме в ДПС готовност да се подкрепи правителство на ГЕРБ  – или като коалиционен партньор, или като задкулисен  подържник  на едно правителство на малцинството. Това не трябва да става. За да няма и задкулисно извиване на ръце и тайни споразумения като миналата година. Впрочем, Бойко Борисов категорично каза, че няма да прави коалиция с БСП или ДПС. Той се отказа и от идеята за правителство на малцинството с пасивната подкрепа от други партии, именно защото такова правителство би било нестабилно и податливо на задкулисен натиск.
От друга страна, в този праламент коалиция без ГЕРБ е невъзможна. Тогава какво ни остава като възможност? Нови избори?
Още няколко месеца без парламент, още няколко месеца на политическа нестабилност биха били пагубни за България. Освен това след  тези няколко месеца резултатите от изборите ще бъдат същите или още по-лоши. Никоя партия няма да спечели от такова отлагане. 
Единствената добра за страната ни възможност в този момент е ГЕРБ да управлява като първа партия в една нова тройна коалиция. Защото двойна не е достатъчна. В съзнанието на българина думата коалиция, а още повече словосъчетанието „тройна коалиця“ веднага включва червен алармен сигнал. И не без основание. Но коалиционното правителство е най-нормална форма на управление в европейските страни, където има многопартийна парламентарна демокрация. Разбира се, такова управление изисква „коалиционна култура“ , яснота и публичност, подробно и добре документирано предизборно споразумение. Такова публично споразумение би изключило, или поне силно намалило,  възможността за задкулисни сделки.
Ясно е, че ако не участват ДПС и БСП, управляваща коалиция е невъзможна, или ще бъде безпринципна и нетрайна, без участието на Реформаторския блок. Блокът е и най-естествения коалиционен партньор на ГЕРБ – в контекста на членството в Европейската народна партия.
Според мен, неразумно и безотговорно е от страна на Реформаторския блок да се поставя като предварително условие за коалиция с ГЕРБ това Бойко Борисов да не бъде премиер. Реформаторите в никакъв случай не трябва да се отказват от участие във властта! А каквито и да са възраженията им към Борисов, колкото и основателни да са те,  да  му се каже – ще преговаряме за коалиция с ГЕРБ, ама само, ако е без теб –  просто е нелепо. Това изглежда като екстравагантен начин да се каже – ние няма да  участваме в коалиция с ГЕРБ. Но такова неучастие би означавало или Бойко Борисов да управлява със задкулисната подкрепа на същите, които дърпаха конците на Орешарски, което би било пагубен сценарий за България, или да се отиде на нови избори, което е не по-малко пагубен сценарий, защото тези нови избори до нищо по-добро не могат да доведат.
Реформаторския блок трябва да влезе в коалиция с ГЕРБ в името на бъдещето на България.  Фиксацията с една определена личност  в случая би било национално безотговорно поведение. Не трябва да се спори за това кой ще бъде министър-председател, а за приоритетите на бъдещото правителство, за програмата, за реформите, които могат да се подкрепят от двамата партньори в такава коалиция.
Ясно е, че лидерът на победилата партия, макар и с недостатъчно гласове, за да управлява сам, има правото сам да реши дали иска или не иска да бъде министър-председател! Така е навсякъде в Европа и е абсурдно да се поставя ултиматум на  Бойко Борисов точно за това. При такъв ултиматум той просто няма да преговаря.  И –  или ще бъде принуден да се прегърне задкулисно с ДПС, което той впрочем заяви, че няма да прави, или ще се отива към нови избори.
Силно се надявам, че Реформаторскит  блок, за който съм гласувал, първо няма да се разпадне ( което като че ли всички очакват, но аз не вярвам че ще стане),  и второ –  ще постъпи национално отговорно в преговорите с ГЕРБ за коалиционно правителство.
Но, уви, такова правителство ще е възможно само, ако има и трети партньор в коалицията. Като най-вероятен такъв партньор се очертава другата политическа сила, която стои в дясно от центъра – Патриотичния фронт. Там обаче има други доста сериозни проблеми. В името на България ПФ трябва да укроти крайно-националистическата си  и ксенофобска реторика, да не прави агресивни изказвания срещу малцинствата и да приеме факта, че в РБ има партия, която защитава правата на българските турци. Ще бъде ли възможно това?
Националистите трябва да разберат, че национално отговорното поведение изключва посегателство върху правата на малцинствата. И особено в момент на политическа нестабилност подклаждането на етнически напрежения е най-лошото, което може да се случи на България.
България ясно трябва да устоява своята евроатлантическа посока на развитие и да не се подава на опити за външно влияние и вътрешна дестабилизация – нито от страна на Русия, нито от старана на Турция. В наш наицонален интерес е да продължим да бъдем в Европейския съюз и НАТО. 

Също така е в наш национален  интерес да имаме стабилно правителство, правителство на коалиция с ясна, публично огласена програма за реформи. За да не питаме пак по площадите „Кой?“ стои зад правителството.

Няма коментари:

Публикуване на коментар