понеделник, 2 май 2016 г.

ТЕХНИКА ЗА СЪБУЖДАНЕ


                      За каквото човекът си мисли,
                           когато напуска своето тяло
                      в такова отива, о Каунтея! -
                           с пожелното нещо се слива.
                                                                     Бхагавадгита, 8:6

В детството сънищата са паралелен свят. Като виртуалния свят. Аз можех да се преселвам там и да се връщам за миг по желание. Можех да сънувам отново и отново същия сън. Или да продължавам съня си от мястото, където съм спрял да го сънувам предишната нощ. 

Но понякога се губех в тъмните коридори на съня. Опитвах се да се събудя, да избягам от лошата сянка, която ме гонеше. Коридорите ставаха безизходни, все по-объркани и тесни. Задушавах се, а не можех да се събудя… 

Но си имах техника за събуждане: Отварях врата към следобедна стая с балкон високо над града. (Всъщност това беше нашият хол.) Затичвах се и скачах от балкона – точно преди сянката да ме е хванала за гърлото.  Знаех, че ужасът от падането ще ме събуди…

Ами ако не е сън?!….


Дали така се е чувствал пилотът Андреас Любиц, когато разби самолета на Джърманунигс със 150 пътници на борда в Алпите?

Няма коментари:

Публикуване на коментар