сряда, 6 юли 2016 г.

ЧЕРВЕИ В РАНАТА НА ДЕТЕ



Когато чуя,
че някой е продал статуята на Майстора 
за старо желязо,
или си е избърсал задника
с Мадоната и Младенеца
 на Леонардо,
или е удушил ученичка, 
за да й вземе портмонето,
или е отровил с химикали в пасищата
няколко милиона бебета, 
за да направи няколко милиона,
или се е взривил с хлапетата, 
които ритат топка по прашната улица,
за да докаже силата 
на своя слабоумен бог,
или е отровил с химикали в реката
два милиона бебета,
за дв прибави още два милиона
към милиардите си -

виждам жива рана на дете,
в която се гърчат
сладострастни черве.

. . . . . . . . . . . . . . . 

Но не сме ли всички ние 
червеи,
които  изяждат със сладострастни гърчове
тази планета?
(Докато червеите на гнева и на омразата
се гърчат в нас
и изяждат
всеки опит за щастие...) 

Ако не вярваме, 
че Любовта на Мадоната
е лъч пронизал Мрака,
ако не вярваме
че Младенецът,
спита армиите на смъртт с усмивка —
ако не вярваме,
че Младенецът е безсмъртен --
значи червеят
вече е победил.


От стихосбирката Марс https://vladimirlevchev.blogspot.com/p/17-1957.html

1 коментар: